Вечерите край морето винаги са прелестни, а в старинен град като Дубровник – направо вълшебни. Бегъл дъжд прогонва прахта, а с нея и последните туристи; умива набързо улиците, които бляскави и лъснати са готови да посрещнат най-търпеливите и любопитни нощни посетители.
По залез слънце всички нюанси на синьото минават на парад по небето, за да се гмурнат после в бистрите води на залива. Светлините на града на фона на притъмняващото небе са невероятна гледка. По главната порта няма хора, по красивите странични портички в арабски стил – също. Фасадите в града греят хармонично, а тук-там някой модернизъм (като часовникът с римски и арабски цифри) е вписан прелестно и само подсилва усещането, че си се пренесъл 300 години назад.
Рекламните фенери светят закачливо (в Дубровник са забранени всякакви табели освен по един фенер пред всеки магазин!), а улиците в този час изглеждат дваж по-дълги, отколкото през деня. Сякаш няма край разходката от единия залив до другия, от фонтана и францисканския манастир до двореца на ректора и от голямата църква до крепостните стени. В предвеликденската седмица витрините намигват примамливо в топлата нощ и най-нетърпеливите заведения вече са изнесли масите си по тротоарите…
