В стария град на Дубровни има един чудесен католически манастир, принадлежащ на францисканския орден (или, както е по-официално им име, орден на братята-минорити).
Манастирът е забележителен сам по себе си като чудесен образец на готическото строителство. Онова, което го прави особено интересен и ценен е, че той е една от двете единствени постройки в целия град, оцелели при голямото земетресие през 17 в. (втората е резиденцията на Ректора). Тогава целият град е сринат до основи и построeн от нулата, което обяснява удивителната хармония на сградите му.
Манастирът следва канона за подобни строежи, като в центъра му стои голям квадратен двор, заобиколен от галерия с колонада (клойстер). В центъра му, също очаквано, има водоизточник – тук красив, издигнат малък фонтан. Колоните са едно от богатствата на манастира – използвани са популярните по онова време (14-15 в.) сдвоени колони и задължителните разнообразни капители с най-различни мотиви, вариращи от старозаветни истории през Новия Завет до фолклорни (т.е., на пратика езически) мотиви.
Клойстерът пази и няколко забележителни фрески, оцелели капризите на времето (климатът в Дубровник, очаквано е влажен). Някои видимо са нанасяни върху по-стари такива, за което днес можем само да съжаляваме. Една от тях показва отлична карта на града отпреди столетия, като на заден план ясно се вижда хълмът Срдж и неговият манастир.
Клойстерът е използван, както и на много други места, като място за погребение на почивши братя от манастира или други заслужили пред него личности. Макар по- монашески скромни (почти винаги само един неголям каменен надпис), те носят важна информация за социо-културни контекст на епохата си.
Не на последно място, манастирът хвърля и интересна светлина върху… науката на своето време. Два частично запазени часовника, единият от които – доста сложен слънчев, открехват ярко и нагледно завесата на времето и не помагат по-лесно да се пренесем четири-пет века назад, когато времето е било изтъкано от съвсем друга материя…
