Древните египтяни я наричат Тива – отпърво столицата на Горен Египет, а по време на Новото царство, главен духовен център на цялата страна.
Тива (или, може би, Теба, ако следваме принципа, на който гърците изменят чуждите имена, предавайки ги към нас), се намира в средата на цялото долно течение на Нил (между първия праг при Асуан – който всъщност е последен, но за древните е бил първи по пътя им нагоре – и делтата му), на един от големите плавни завои на реката. Днешното име Луксор е преиначена форма на арабското ал-Уксор – още една от привидно безбройните техни думи, означаващи един или друг вид крепост.
Тива процъфтява през Новото царство заради двата си големи храма – огромният в Карнак (да, познахте – от арабското “хурнак”, значещо, разбира се, укрепление от някакъв вид), който египтяните са наричали “ипет-исут”, и по-малкият, задушевен в самата Тива; разстоянието между тях е три четвърти час пеша и те са свързани с огромна променада, известна като “Алеята на сфинксовете” – украсена от двете страни с хиляди каменни статуи.
Още от деветнадесети век Луксор е главен туристически център на Египет – ако към Кайро на север зимата може да бъде и прохладна, то от Луксор до Асуан на юг си е вечно лято. Именно между тези два града курсират големите речни круизни кораби (а някога параходи); след като се насладите на лукса на Зимния дворец в Луксор, нататък ви очакват храмът на Хор в Едфу, на крокодилското божество Собек в Ком Омбо, на Изида на о-в Филе и така чак до невероятните вкопани светилища на Размес II и Нефертари при днешния Абу-Симбел. Постепенното разкриване на гробниците в Долината на царете само помага туризмът да процъфти, а откриването на гробницата на Тут Анх Амун от Хауърд Картър през 1922 г. слага черешката на тортата.
Днес Луксор добавя към туристическите развлечения отличен музей с модерна експозиция, както и удоволствието да полетиш с балон над Нил по изгрев слънце. Градът, разбира се, се старае да прилича повече на европейски град – което, разбира се, не му се отдава особено; опитите да бъде благоустроен с градинки и голяма крайбрежна алея бавно, но сигурно, отстъпват на привичното за близкия изток занемарено състояние. Последното, впрочем, изглежда дотолкова естествено в региона, че така дори може би е по-добре. А Нил продължава да тече все така невъзмутим…
