Коя е най-яката крепост? Най-високата? Най-широката? Най-старата? Най-новата? Или онази, която е издържала на най-много обсади?
Ако гледаме на крепостта с очите на нейните обитатели, то уважение заслужава само онази, която е успяла да ги защити. Ако ли е успяла повече от веднъж, крепостта си спечелва слава за векове. Какъв епитет тогава да поставим на крепостта на Гибралтар, която в рамките на четири века е устояла на поне четиринадесет (!) отделни обсади?
Историята й започва в началото на 14 в. и се точи на що-годе равни интервали чак до края на 18 в., когато след кървавата четиригодишна Голяма обсада испанците най-сетне вдигат ръце и се отказват завинаги от опитите си да превземат полуострова – поне с военни средства.
Освен на храбрите им бранители, основната и главна заслуга Юниън Джак да се вее все още в Гибралтар е, без съмнение, на неговите укрепления. Строени в различни епохи, възстановявани и разширявани след всяка обсада, те опасват и бранят малкото равна земя в подножието на огромния чукар, като постепенно са се превърнали в малък лабиринт от стени, сводове, тунели, бастиони и подвижни мостове. Крепостта е толкова добре построена, че дори през Втората световна война служи вярно на англичаните.
Днес основните й посетители са, естествено, туристите, но местните хора пазят грижливо спомена на турбулентните времена, отнели живота на хиляди знайни и незнайни герои – сред които личи името на самия адмирал Нелсън, използвал често закрилата на Гибралтар и приживе, и след смъртта си (тук тялото му е поставено в бъчва с бренди и така е консервирано, за да бъде превозено до Британия).
