Дали на тогава, на първото рождество, е имало сняг? Къде се е намирала пещерата? Как е изглеждал пейзажът наоколо? Всъщност, рядко се сещаме, че Коледа при нас е съвсем различна от Коледа – там. В Бейт Лехем. Където, казват, всичко започнало.
Из хълмовете южно от Иерушалайм, на има-няма час езда, се намирало едно от многото околни градчета. Дори, бихме казали, просто село. Даже името му не знаем със сигурност – днешното, Бейт Лехем (“домът на хляба”, от което идва по-познатото ни Витлеем), е вероятно доста по-късно и, възможно, несвързано с първоначалното. С или без историята за Спасителя, роден то ли в пещера, то ли в хамбар, градчето си останало все така заспало още хиляда години… докато не дошли Кръстоносците. Следом дошли богомолците, а за тях построили внушителен храм – църквата на Рождество Христово.
Въпреки множеството последвали перипетии, тя стои и днес в почти първоначалния си вид. Запазените части първоначално създават усещането за лек когнитивен дисонанс – архитектурно те носят силните белези на романския стил, но вътрешното оформление е по-скоро православно, с множество ярки мозайки и изписани колони. Дисонансът изчезва щом се сетим, че храмът датира, кажи-речи, отпреди времето на Голямата схизма – и просто ни дава възможност, като с чудна машина на времето, да надникнем как са изглеждали всички църкви по онова време. Реставрациите в нея пък откриват неочаквани скрити пластове, като сатирични графити, вероятно от времето след падането на Йерусалимското кралство.
Старата църква има още приятен вътрешен двор с колонада, както и внушително подземие – цяла система от свързани подземни пространства, в които, възможно, е намерило подслон семейството на Иосиф и Мария. С право или без, една от пещерите е нарочена да бъде именно Пещерата с главно “п”; олтарът на църквата е издигнат точно над нея, а ярка давидова звезда бележи средата й (да не забравяме произхода на Спасителя). Потокът от богомолци (странно защо, основно руски бабки) е неспирен (отвратителното поведение на бабките – рядко съчетание на комунистическо мракобесие, метаморфозирало в православно – също).
Ако пък сте гледали празничната среднощна литургия, отслужвана тук вечерта на всеки 24-и декември и се чудите защо залата не прилича на тази от снимките, отговорът е прост: долепена до старата църква има нова, съвременна, в приятни розови тонове, напомнящи за цветовете на пустинята при залез. Тя може да няма блясъка или историята на старата, но пък има достатъчно място, за да побере всички желаещи.
А Коледата ли, казахме? Тя, всъщност, не е толкова различна. Учудващо, пустинята зимно време е студена (на почти 1,000 метра надморска височина сме), ветровита, нерядко вали сняг… Така че пещерата и яслите са съвсем на място.
