В сянката на Колизеума, на един хвърлей място от Форумите и Палатинския хълм в Рим се намира неголяма църква, която често остава незабелязана от препускащите тълпи туристи (малко ли са църквите в Рим, та да влезеш във всяка?). Но пропускът е голям, защото в нея се намират две от най-интересните съкровище на Вечния град.
Плътно заобиколена от съседните сгради, църквата на пръв поглед дори не се разпознава особено – колонада с веранда… и толкоз. Храм на това място обаче е имало още през 5 в. – и още оттогава датира една от двете му големи реликви. Името на църквата казва всичко – San Pietro in vincoli, сиреч, “Окованият св. Петър”. В малко ковчеже под олтара се намират, твърди се, веригите на самия свети Петър – същите, с които е бил окован по време на ареста си в Йерусалим и от които е бил чудодейно освободен от появил се ангел.
Днешната сграда датира основно от 15-16 в., когато църквата е разширена и уголемена. Типичните си ренесансови черти придобива при един от своите големи патрони, папа Юлий II. Той е бил до такава степен привързан към църквата, че тя става и негов последен пристан. С меценатство и малко късмет, този папа се сдобил с един от най-посещаваните гробове (поне спрямо останалите понтифекси); защо ли? Защото надгробният му паметник е дело на самия Микеланджело – при това е една от най-запомнящите му се композиции, тази на Моисей.
Освен тези два големи акцента, църквата предлага приятен интериор с грижливо изпипани детайли и още изкуство от висока класа. Платна на Гуерчино, фрески и скулптури на Доменикино, мозайки от 7 в. – все удоволствия за посетителя, плюс редкия лукс да останеш задълго насаме с тези прекрасни творби.
