След трите големи папски базилики, “Св. Петър”, “Св. Павел” и “Св. Йоан”, идва ред и на последната (която, всъщност, исторически е първа) – Santa Maria Maggiore.
Първата църква на това място е издигната, вероятно, още в ранните години на християнството. Легенда разказва, че богати, но бездетни римляни решили да завещаят имуществото си на църквата; когато в гореща лятна нощ внезапно паднал сняг на Есквилинския хълм в града, това било възприето като знак и на мястото семейството построило храм. Така и до днес едно от имената на базиликата е “Дева Мария на снега”.
Църквата сега е внушителна постройка, предлагаща еклектична смесица от стилове, оформени през дългия й живот. В Рим почти няма запазени образци готика, но корените на “Дева Мария” са в същата епоха и неслучайно по-старата част от украсата й е доминирана от мозайки. Първите посрещат поклонниците още на фасадата и над нея; истинският пир на сетивата обаче се разгръща в абсидата зад олтара, която е едно цяло огромно мозаечно пано, посветено основно на живота на Богородица. С идването си Ренесансът изцяло заменя тази техника с рисуване алфреско, но тук паралелите с други образци от 11-12 в. – както от Италия (напр. Cappella Palatina в Палермо), така и извън нея – са прекалено явни, за да бъдат подминати. (А че мозайките са били силно застъпени в Рим ни казва дори само яркото им присъстие от другата страна на Тибър, в Santa Maria di Trastevere).
Барокът няма как да подмине една от четириге главни църкви на града и вътре се намират чудесни образци на стилната римска скулптура от епохата. Пищно изрисуваните куполи и пандантифи, изписаните открай докрай тавани само допълват картината на един обичан и почитан храм.
Най-накрая, базиликата има интересна връзка с българската история. Явявайки се най-старият от папските храмове, тя е била не само основно място за служене на епископа на Рим, но средище за провеждане и за всякакви значими религиозни събития; едно такова се случва през далечната 868 г., когато папа Адриан II (след – ако се вярва на житието на Константин Философ – дълъг и тежък диспут с последния) прави невиждан дотогава верски (и политически) компромис и позволява на славяните да служат на майчиния си език. Именно нея година и именно нея базилика са благословени богослужебни книги на бъдещия църковнославянски език. Малка паметна плоча в един параклис разказва историята на редките посетители в него, а за нас остава въпросът защо тя е изписана на славянски език, който днес пише на латиница…
