Обикновената готварска сол е сред най-важните продукти за човечеството откакто се помни. Толкова важна, че за нея са се водели войни, а хора са работели робски труд. Толкова важна, че някои градове дължат на нея не само богатството си, но даже името си. Толкова важна, че светли умове от съвсем далечни области са работели за нея.
Недалеч от Кракув, “Вьеличка” (букв. “голямата”) е сред най-интересните и добре запазени солни мини, които човек може да посети без специална подготовка. Уникалка е с много неща: огромните си размери (стотици километри галерии!), дългия си живот (над 5 века експлоатация!), дълбочината си (до половин километър под земята) и още, и още.
Мината работи чак до 70-те години на 20 в., когато е превърната окончателно в музей. Малка част от него е достъпна за посетители, а друга – само със специално оборудване. “Вьеличка” предлага уникално пътуване във времето и технологиите, показвайки как векове наред “бялото злато” е било добивано и извозвано.
В основата на добива е бил ръчният човешки труд. С разширяването на мината са се появили първите улеснения – примитивна механизация за издигане на товарите; дървени колички и коловози вместо релси за тях; най-сетне, животинска тяга (коне и волове, спускани в мината, за да не излязат никога повече от нея). С напредъка идват и проблемите: галериите се рушат лесно и се нуждаят от постоянно укрепване; откритият огън за осветление носи постоянне риск от взрив на метан; водата – най-големият враг на солните мини – трябва да бъде отвеждана и изпомпвата постоянно. Историята на “Вьеличка” е многовековна игра на нови препятствия и нови постижения в борбата за насъщния – и в нея са вземали участие най-широк кръг специалисти: днес познаваме Йохан Волфганг Гьоте само като поет, но всъщност по образование той е… минен инженер и е работил известно време и в тази мина.
С годините солната мина е пораснала дотолкова, че цял град с многохилядно население е бил нужен, за да я обслужва. Миньорите прекарвали в нея повече време, отколкото навън – тя станата техният живот… и била призвана да обслужва не само физическите им, но и духовните им потребности. В сърцето на “Вьеличка” се намира уникален подземен храм – църква, изсечена изцяло в скалата от каменна сол. Всичко в нея – нефът, колоните, олтарът, параклисите, иконите – е създадено от самите миньори от каменна сол. И сякаш това не е достатъчно, освен голямата църква, в мината има още няколко отделни параклиса!
С годините хората откривали нови и нови ползи от мината. Под земята налягането е по-високо и богатият на соли въздух се оказал благоприятен за страдащите от белодробни заболявания; хора започнали да се лекуват под земята.
Прясната вода е огромен проблем в мината, защото подкопава устоите й. С времето обаче били открити подземни езера, които нямали разрушителен ефект… защото водата в тях съдържала наситен разтвор на сол. Постепенно били образувани цели канали за превоз – както на товари, така и за развлечение на появилите се през 19 в. първи туристи. Не една и две кралски особи идвали да се дивят на подземните чудеса на “Вьеличка” – чудеса, които днес са достъпни за всеки желаещ.
