Пресичаш пешеходния мост на река Залц, свиваш в първата пряка, минаваш зад театъра и… си там. Толкова е близо, че не е за вярване как преди 400 години това място е било извън града. С чудесната си градина и изискана осанка пред нас е двоцерът “Мирабел”.
Залцбург стои на входа на важен алпийски проход, свързващ Северна Италия с Австрия и Бавария; затова не е случайно, че именно той е първият отвъдалпийски град, в който идва Ренесансът. Идва, при това, с гръм и трясък: в края на 16 в. Залцбург се упралява от своя най-известен и влиятелен принц-архиепископ, Волф Дитрих фон Райтенау. Светската част от двойствената власт позволявала на управниците известни волности, от които Волф Дитрих не пропуснал да се възползва: неговата любовница Саломе му родила толкова много деца, че още се спори дали са били 13 или 14… Такава всеотдайност заслужава уважение и в знак на своята любов, принцът построил на любимата си чуден крайградски дворец – Schloss Mirabell.
Дворецът е издигнат на десния, слабозащитения бряг на Залц, където дотогава е имало само градини и ливади. Именно градината около двореца е първото забележително нещо в него, напомняща много повече за Италия или Франция, отколкото за алпийска страна. Паркът е построен на няколко тераси със задължителните алеи и фонтани; същевременно, не липсва и щипка местен колорит, като например градинката на джуджетата, поставена на изкуствено създадено възвишение-остров зад двореца.
Отвътре палатът е богато украсен с платна и статуи в античен стил. Днес по-голямата част от него се използва за административни нужди, но бляскавата Мраморна зала и пищното триетажно, осеяно със скулптури, стълбище са отворени за всички желаещи.
Дворецът “Мирабел” е тясно свързан с една от легендарните страници в история на Залцбург – не само, че в града е живяло истинското семейство Трап, но в него е снимана и част от филмовата версия на The Sound of Music. Посетителите на двореца незабавно ще разпознаят фонтана с Пегас и споменатата градинка с джуджета, където семейството пее една от популярните си арии, “До-ре-ми”.
