Днес Кордоба може да е симпатичен провинциален град с горещия юг на Андалусия, но две хиляди години история не са минали безвъзвратно – първо римляни, сетне беси и гети от Балканите, после берберите от Северна Африка и накрая християните от север – всички са оставили своите следи, спомени и слава.
Както и много други места на Иберийския полуостров (от Бургос и Леон до Сантяго де Компостела), Кордоба започва с Рим. Река Гуадалкивир пресича цяла Андалусия и е основна артерия, както и важен източник на вода в горещия южен климат; затова нищо чудно, че римляните избрали един от нейните завои, добре защитен от север с множество хълмове, за свой лагер и по-сетне град. До днес са оцелели части от римския форум с огромни стройни колони, както и множество други фрагменти – от терми до казарми. Римски статуи и саркофази са намерени на много места из града, а чудесните им мозайки могат да се видят и до ден-днешен. Най-зрелищен и важен обаче си остава старият римски мост, който и днес стои практически без промяна както е построен преди две хиляди години – и все така достойно изпълнява ролята си на важна връзка към града.
С римланите неизбежно пристигнало и християнството – от тази ранна епоха няма запазени много артефакти, но наличните показват майсторство и изтънченост. Печатите за производство на обреден хляб (просфора) са свидетелство за уседнала и заможна култура, процъфтявала тук през първите векове след Христа.
Голямата промяна идва в началото на 8 в., когато ислюмизираните берберски племена от Северна Африка помитат всичко по пътя си и само за 7 години установяват контрол не само на почти целия полуостров, но успяват да проникнат и отвъд Пиринеите. Масивните постройки в арабския квартал на града и до днес носят множество украси от епохата – геометрични и флорални мотиви, преплетени с изтънчен краснопис и спиращите дъха мукарни. Градът просперира дотолкова, че става главен административен център на мюсюлманската държавност – халифатът на Кордоба. Седемте века ислямско присъствие са и време на продължителен мир и просперитет, през което прочутата иберийска конвивенсия (съвместното съжителство на ислям, християнство и юдаизъм) кулминира именно тук през 11-12 в. в лицето на двама от най-големите философски умове на своето време: мюсюлманинът Алвероес и евреинът Моше бен Маймон; къщата на последния е запазена и до днес.
