‘Начи, ако не знаете кой е Чанкете и къде е Нерха, няма какво да четете нататък, само хабите Интернета. Обаче ако знаете…
Лодката на Чанкете си е като машина на времето. Бум – и си обратно там, в началото на 80-те, залепен пред телевизора, зяпнал един далечен и невъзможен свят.
Да, Нерха днес не е като в спомените ни – разраснал се до безкрай, заел някогашните лозя и градини. “Ла дорада” вече не е сама на върха на висок хълм – около нея днес има улици, фучат коли, а наоколо се издигат кооперации. И въпреки това, едно парче земя досами лодката е превърнато в малка, носталгична градинка, отваряща портала на времето. А-ха отнякъде да се чуе акордеон и да се покаже грейналата усмивка на стария рибар…
Нерха днес е друга, но в градинката около лодката на Чанкете си е едно вечно синьо лято.
