Шестнадесети век е особено турбулентен период на Острова. Хенри Осми къса с Рим и католицизма, създавайки независимата англиканска църква, а главите на кралски особи се търкалят от ешафода една след друга, от Ан Болин до Мария Стюарт. Падането на моралните задръжки със сигурност радва народа – и отваря вратите за една нова форма на развлечение, нечувано дотогава: театъра.
Сред късметлийте да живея и пишат точно по онова време е и едно момче от добро семейство в Средна Англия, син на кожар и земевладелка – Уилям Шекспир. В края на столетието той вече е всеобщ любимец, живее на пъпа на света – в Лондон – и често-често е канен дори в двора на Нейно Величество. По онова време в гилдията няма чак такова строго разделение на, хм, ролите – може и да пишеш пиеси, и да си актьор, и режисьор. За да се издържаш от театър обаче, трябва пиесите ти да се играят непрекъснато; а за да се играят, трябва да има къде – и Шекспир съумява да основе един от първите постояннодействащи лондонски театри.
Наречен с гръмкото име “Глобус” (Globe), той е разположен на южния бряг на Темза. По онова време всичко най-важно в града е ставало на север от реката; десният бряг е бил запазена териотрия на люде с по-съмнителни занаяти, от хазарт и плътски удоволствия до откровено разбойничество. Появата на театъра точно на въпросното място може да се гледа от множество ъгли – и като идване на културата цивилизацията, и като триумф на светското и бохемското над мракобесното и религиозното, и просто като “ми то нямаше къде другаде”. Във всеки случай, трупата на Шекспир – съставена само от мъже, които играят дори и женските роли (такъв си е бил духът на времето) – става голям успех; театърът заживява свой живот, бурен, както и този на цяла Антглия: криво гръмнало оръдие по време на представление подпалва сградата, а в средата на 17 в. пуританите забраняват театъра изобщо.
Столетия по-късно, южният бряг на Темза се оказва индустриализиран, с огромна електроцентрала и фабрика до фабрика, а мястото на някогашния театър – забравено и ненужено. Потресен от пренебрежението на местните към историята, един американец се захваща да върне на “Глоуб” в светлините на прожекторите. На актьора и режисьор Самюел Уонамейкър дължим заслугата днес отново да има шекспиров театър на брега на реката – макар и малко встрани от вероятното оригинално място. Дали пръвият “Глобус” е изглеждал точно така не знаем, но дори външният вид да не отговаря на 100%, то свободолюбивият дух на Уилям Шекспир със сигурност е намерил отличен нов дом.
