София посреща Освобождението повече като село, отколкото като град, но с трайното настаняване на русите картината започва бързо да се променя. В последните две десетилетия на 19 в. новото строителство на града е доминирано от строгия балтийски архитектурен стил: едно- или двуетажни сгради с добре различима геометрична украса на основните фасадни елементи (рамки около прозорците, широки триъгълници над вратите и пр.). “Балтиката” застроява целия днешен северозападен център (“Раковска, “Дондуков”, “Пиротска”, “Екзарх Йосиф”); времето обаче е взело своя дан (бомбардировките през войната, търсенето на терени за по-високо строителство, соц-безумията…) и до днес са оцелели има-няма десетина сгради в автентичния стил – тук-там по “Пиротска”, някогашният Институт за паметниците на културата на “Дондуков” и горе-долу това е. Балтийският стил води началото си от архитектурата на северна Русия, където климатът, почвата и строителните техники на 18 и 19 в. налагат своите рамки. С времето обаче той се разпростира неподозирано далеч на юг, от София до Карс в днешна Турция.
В началото на 20 в. руският стил отстъпва на западните влияния (идещи предимно от Виена) и в София трайно се настаняват модернът, ар нуво, а по-късно и ар деко. Кооперациите вече израстват на по 3-4 етажа, появява се визуално обособен мансарден етаж, а украсата задължително става доста по-пищна – от абстрактни или флорални мотиви в началото до елементи от неокласицизма през 30-те години. За радост, запазените сгради от този вид са доста повече – главно построени на мястото на разрушени постройки от 19 в. В района между Съдебната палата, на “Мария Луиза”, “Христо Ботев” и “Сливница” могат да се видят десетки прекрасни образци, някои от които и днес поразяват с нестандартните си решения. Последен визуален спомен от една отминала епоха, днес те най-често са оставени на произвола на съдбата и бавно, но сигурно, се рушат – за да бъдат заменени от безчувствения кич на съвременните “архитекти”.
