Ако Ечмиадзин е за последователите на Арменската апостолическа църква същото, като Ватиканът за католиците, то катедралата в Ечмиадзин за арменците е, без съмнение, еквивалентът на “Св. Петър”. И ако “Св Петър” трудно може да бъде надминат с големина, то главният храм на Ечмиадзин с лекота печели съревнованието за възраст и история.
Катедралният храм се намира в средната най-стара част на манастирския комплекс. Построен е в типичния за арменското църковно строителство стил и план (познат от манастирите “Ованаванк“, “Севанаванк” или “Хор вирап“): голям основен кораб с близко до квадратното сечение и коничен купол върху цилиндричен фенер; обширен притвор със собствен, по-малък купол и по-открит фенер; повдигнат олтар, скриващ от миряните сакристията.
Първата църквата е построена на това място веднага след покръстването на Армения през 301 г. През 5 в. църквата е заменена от нова, която е в основата и на сегашния храм – с редица преустройства и обновления през вековете, последните от които са през 17-18 в.
Притворът на храма предлага богата украса по стените; в традицията на апостоличесата църква, декорацията съдържа доста елементи, непознати на западното християнство, но често срещани в ислямското изкуство. По-голямата част от украсата е резбован камък, но има и редица фрески, напр. в пандантифите на купола или във фризовете под него. От двете страни на портала ни очакват красиви фигури на Св. Петър и Св. Павел. Над притвора се намират и църковните камбани.
Външните стени на храма са облицовани с често използвания сиво-червеникав пясъчник (срещан навсякъде в тези земи, чак до Ани) и се придържат строго към утилитарната си функция. Малкото срещани декоративни елементи са барелефи с геометрични или флорални мотиви. Храмът е увенчан от няколко кръста, по един на всеки от куполите. В близост до него се намира отделна камбанария, а край стените на църквата са погребани някои от многото църковни отци.
Катедралният храм на Ечмиадзин неслучайно е най-титулованият в арменската апостолическа църква; но за да се убедим напълно, трябва да го видим не само отвън, но и отвътре. Това обаче си е отделно приключение и иска отделен разказ…