Севанаванк, или манастирът на езерото Севан е сред най-впечатляващите гледки на Армения. Разположен навътре в огромното високопланинско езеро, той брои над 1,700 години история. Удобно разположен на петдесетина километра от Йереван, той удивително съчетава прекрасна природа и хилядолетна история.
Езерото Севан е най-голямото в целия район на Задкавказието. Разположено е на почти 2,000 метра надморска височина; широко няколко километра, то се простира на почти 20 километра дължина. Има ледников произход, който – заедно с голямата височина – определя и бистрите му, студени води. Местната пъстърва е колкото едра, толкова и вкусна, а прохладното време е отличен контраст на жежкия Йереван поне от май до октомври.
Севанаванк е рожба на бурното манастирско строителство, обхванало Армения след като през 301 г. св. Григорий Просветител я превръща в първата християнска държава. Манастирът се издигал на остров навътре в езерото; съветското безумие през 60-те и 70-те години на 20 в. извършва планомерно източване на водите на Севан до степен Севанаванк вече да е полуостров.
От първоначалните манастирски постройки до наши дни са запазени сведения за две църкви, построени по времето на св. Григорий – тази на св. Карапет и тази на Светото Възкресение; от втората са запазени основите – впечатляващи с големите за времето си размери. Днешните църкви са малко по-“млади”: сегашната църквата на св. Карапет е построена в средата на 9 в. от княгиня Мариам (Мария). От 9 или 10 в. е и просторната църква на Св. Богородица, запазена до днес (освен притворът, който е бил разрушен през годините).
И двата храма са издигнати от широко използвания местен вулканичен туф с характерен червеникаво-кафяв цвят. Композицията им също е типична за задкавказкото храмов остроителство от епохата – кръстообразни базилики с с висок цилиндър на пресечницата на двата нефа и конусовиден купол. Поради факта, че стените носят тежестта на купола, църквите почти нямат прозорци и вътре църи гъст полумрак. Украсата отвън е сведена до надписи и спорадична резба по камъка, а отвътре практически липсва – с изключение на изобилието от местни каменни резбовани кръстове (хачкари); в притвора на “Св. Богородица” могат да се видят някои от най-добрите образци на този удивителен занаят.