На Грац му върви на чудати църкви. Или на чудати архитекти, които строят църкви. Първо Хундертвасер построил своя запомнящ се храм, а не след дълго бил последван от друг съвременен авангардист: Ернст Фукс.
Фукс се ражда в семейство на австрийски евреин. След аншлуса баща му е принуден да емигрира в Азия, а малкият Ернст оцелява благодарение на католическата църква; тя му дава името Ернст Петер Паул (наречен на Рубенс), а той, следвайки го, след войната завършва престижната виенска Академия за изящни изкуства и става съосновател на авангардната Виенска школа на фантастичния реализъм. В последвалите години се изявява в различни сфери на приложното изкуство, стигайки чак до оперната цена.
Тал-край-Грац е малко градче на запад от главния град на Стюрия, известно на мнозина като родното място на един скорошен губернатор на Калифорния. През 80-те решава, че е време да се обнови овехтялата църква и след известно време проектът е поверен на Ернст Фукс.
Добре известният по онова време виенчанин преплита в нея умело различни и, наглед, трудно съвместими теми. Произходът на Фукс ясно прозира в не един и два елемента от вътрешната украса, които ненатрапчиво, но настойчиво ни припомнят еврейския произходна Иисус и чертаят едно плавно преливане на юдаизъм в християнство. Магическото обаче също никак не е забравено – започвайки от екстериора на храма (напомнящ отвън къща на Горския цар) и стигайки до уредбата на голямата молитвена зала, която а-ха да сбъркаме с някоя приказна пещера. Всичко това е построено с естествени материали, а краищата на големите дървени трупи са оформени в причудливи резбовани гаргойли. Двете страни на олтара са заобиколени от мащабни фрески на един огромен Христос – в стилистика, която изглежда повече триумфално-вагнеровска, отколкото смирено-опрощаваща.
И понеже е рядко удоволствие да сравниш едно към едно как двама големи майстори решават една и съща задача (“да построим църква”), то изглежда ясно, че колкото Хундертвасер е по-отвлечен и абстрактен, дори разпилян в посланията си, толкова Фукс успява да запази своята конкретика и акцент, като дестилира есенцията на своите разбирания по понятен и визуално убедителен начин.
