Може ли да влезете в тунел от единия край и да излезете… не просто от другия, а да се зовете в друго време? И в друг свят?
Дори само отвесната, висока почти 400 м стена на огромния чукар Шлосберг в самия център на Грац е достатъчна, за да вдъхне страхопочитание. Виещото се по тази отвесна стена тясно стълбище е само първа крачка в машината на времето; наричат го “руското стълбище”, понеже е строено от руски военнопленници по време на Първата световна война. От други епохи тука останали още турският кладенец (прокопан от върха на хълма до основата му от пленен османци) и паметникът на майор Хакер (храбро бранил града срещу войските на Наполеон). Пълното потапяне в минелото обаче изисква още една задължителна стъпка – влизането в тунела.
Единственото число, впрочем, не е съвсем подходящо. Иде реч за цяла система от тунели, прокопани под и в огромния хълм през различни години и с различни, но – общо взето – все военни цели. Твърди се, че сумарната им дължина е няколко десетки (!) километра. Различните тунели имат различна съдба – едни са изоставени и днес стоят затворени с цел безопасност (далеч не всички тунели са осветени или имат подробна карта); други пък са влезли в помощ на съвременния живот – от складове през концертни зали до огромна шахта на асансьор, издигащ се от основата на хълма чак до върха му.
Един от тунелите дори си е спечелил всеобщата обич и признание, като се превърнал в удобен подземен преход, свързващ центъра на града с парка и университета от другата страна на хълма; така пешеходците хем пестя съществено време, хем в зимните месеци преминаването стана на топло и сухо. Освен да ни показва различни части от миналото си, докато преминаваме през него, той и до днес пише история – изпращайки минувачите с графити, по които след години някой ще си прави изводи за нашето време… минавайки за пореден път през тунела към миналото.
