“Красив, та дрънка” – как да не възкликнеш на глас, след като си прекарал два-три часа, разхождайки се из тесните улички в старата част на Залцбург и зяпайки красиви фасади на по две-три и повече столетия. Залцбург е имал щастието да бъде достатъчно заможен град и същевременно да остане, доколкото е възможно, встрани от големите бури на европейската политика – а кой може да ни илюстрира това по-добре от градската архитектура?
Като всеки уважаващ себе си град, Залцбург също си има “главна” – само че тук тя не е улица, а… река. Възникнал на левия бряг под пълма със замъка Хоезалцбург, градът доста отдавна е прекрачил и на десния бряг на реката, като оформя два красиви централни квартала.
Добрите търговски връзки със северна Италия довели до факта, че Залцбург станал първия град отвъд Алпите, в който дошъл барокът. И ако от готическото минало на града е останало съвсем малко, то барокът тук направо е намерил втори дом.
Тъй като левият бряг е бил застроен пръв, то в него сградите са по-тесни и сбутани една до друга; там вес още можем да открием следи от по-старата архитектура на града (някои сгради водят своята летопис още от 14 в.): я някой стар часовник, я забравен водоливник. Бароковите фасади и тук са наложили своя стил, макар, вижда се, да не им е било съвсем комфортно.
На десния бряг обаче барокът е намерил простор за действие: големи, светли сгради с красиви фасади и приятни вътрешни дворове. Днес в центъра на града, дворецът “Мирабел” някога е бил крайградска резиденция.
Така погледнато, не е чудно, че щом се видяло с повече пари, семейството на Леополд Моцарт се преместило (заедно с подрастващия Волфганг) на десния бряг. От това спечелили двойно: както те тогава, така и градът с туристите днес, които посещават не една, а две родни къщи на Моцарт.
