Колко му трябва на един старинен град, за да изглежда модерен? Широки булеварди? Лъскави фасади? Според Залцбург, отговорите са “не”. Модерното е в детайлите – ненатрапчиви и елегантно вплетени в хилядолетната тъкан на града, до степен на парадокс: модерното е толкова по-модерно, колкото е по-незабележимо.
Почти прозрачно, яйцевидно корабче се плъзга по водите на река Залц, сливайки се с бреговете й. Фонтани бликат направо от плочника на пешеходните улици, заливайки с вода малките площади – за голяма радост на кучета и деца; липсата на ограждения пести бездруго оскъдното пространство, а периодичното спиране и пускане на водата позволява на модерния обект закачливо да се скрива и появява, сякаш джобна машина на времето ни показва улиците в стил “преди и сега”.
Модерното изукство е толкова различно от класическото, че не е хич лесно да си представим двете едно до друго; оказва се, не само може, но и става безпроблемно. От небрежно подпрения на светофара “велосипед” до мрачно-вглъбената “Робата на душата” в една ниша на старинен пасаж, те изглеждат сякаш винаги са били тук. И дори когато видът е твърде крещящ, полираната повърхност на една огромна метална сфера отразява околните фасади толкова добре, че самата тя сякаш става прозрачна.
А как може нещо толкова утилитарно като един светофар да бъде модерно, без да стане натрапчиво? Красивият отговор на Залцбург е в светещите картинки: сложи не едно, а две човечета; направи малък реверанс към по-различните от нас – и ето, без да изпъква нито на йота, модерното сгрява текущия миг без да пречи на вечното около себе си.
Графитите? Сякаш създадени с едничката цел да крещят в лицето на минувачите, и те могат да се слеят с околното пространство, заемайки смело от неговите архетипи. Но ако по времето на Моцарт имаше спрейове, той можеше и да не стигне до музиката…
