Какво му трябва на човек, за да си построи замък? Първо, стръмен хълм, който да укрепи и отбранява – и второ, река, която да му осигури вода, земедлие и транспорт. Резултатът? Най-големият европейски замък, Храдчани.
Храдчани (от същия славянски корен, от който е и нашата дума “град”) се издига на брега на река Влтава, а импозантният му силует се вижда отдалеч. Макар древните градове често да са възниквали около своите замъци, тук историята е малко по-друга. Исторически Храдчани не е първият и даже не е вторият, а чак третият район на пражкия град (след Старе мьесто и Мала страна); обособява се на гористия хълм в началото на 14 в., а две столетия по-късно придобива кралски статут. Чак до 18 в. е бил отделен от съседните места с дълбок ров и подвижни мостове.
Същинският замък е заобиколен от висока стена, която хем се явява продължение на хълма, хем укрепва стръмните му скатове и предпазва от свлачища. Тесните криволичещи улички са застроени от множество красиви, но неголеми къщи; тефкият наклонен релеф прави мащабното строителство трудно. Затова пък вътрешната част на замъка, заела плоското и сравнително равно било на хълма, дава възможност на арфитектите да се разгърнат. Редица красиви дворци – днес превърнати в музеи и галерии – съседстват с красиви църкви, измежду които най-първа е катедралата “Св. Вит”. От просторния хълм се открива и чудесна панорама към старите части на града, към Влтава с Карловия мост и “новия град” отсреща, датиращ “само” от средата на 14 в.
