Като пресечеш по Карловия мост от Старе мьесто към Мала страна, още на първата пряка те посреща внушителна барокова църква – “Св. Николай”.
Църквата се намира точно под обширния замък Храдчани; заема цяло каре между четири улици, а камбанарията ѝ се вижда отблизо и далеч.
Внушителният храм с право минава за една от най-рафинираните барокови сгради в цяла Европа. Строежът е дело на баща и син Дитценхофер, прочути архитекти от немскоезичния свят на 18 в. Лично Моцарт свири на нейния орган през 1787 г., а скоро след смъртта му за него тук е отслужена заупокойна меса.
Вътре в храма барокът е превзел интериора от пода до тавана. Извити линии, удългени пространства, елипси и кръгове – и колкото по-малко прави ъгли, толкова по-добре. А, и колкото повече зрелищно изкуство, също. В купола “Апотеозът на св. Николай” е, на практика, най-голямата фреска на целия континент, която – благодарение на trompe l’oeil – плавно се прелива в съседните архитектурни елементи. От неговите пандантифи наднича духът на Просвещението – вместо познатите евангелисти, оттам ни гледат женски фигури като Справедливостта.
Кулата на “Св. Николай” дълго време е приютявала скучаещи студенти, оставили не един и два графити понейните стени; колко му да прочетеш някой на 150-200 години.
