По което и време на деня и нощта да погледнеш към десния бряг на Влтава, все едно и също ще видиш – острия като игла шпил на “Св. Вит”, забоден сякаш в небето, едновременно предупреждение и избавление…
Отблизо картината само става по-величествена: шпиловете са всъщност два, на двете кули-близнаци, венчаещи готическата фасада на един от символите на Прага – катедралата на Св. Вит в стария град, Храдчани. Екстериорът на храма ще задоволи и най-претенциозните – достоен образец на средноевропейското строителство, отговарящ както на традициите за красота и качество, така и… за бавна работа; по-голямата му част е от 14 в., но фасадата е завършена едва при разцвета на неоготиката в 19 в. Иначе, първата базилика на това място се появява още през 10 в. след като в града пристига реликва на Св. Вит, а сегашната мащабна катедрала е започната, когато разрастналата се при Карл IV (бъдещ глава на Свещената Римска империя) Прага през 1344 г. става седалище на архиепископ.
Първият архитект е французин, Матиас от Арас, който донася основните правила на френската готика. Църквата има характерната за стила си кръстообразна форма, като главният неф е разделен на три успоредни части. От двете страни на напречния кораб са двата странични входа; традиционно, северният портал е украсен със старозаветни мотиви, а южният – с новозаветни. В края на 14 и началото на 15 в. строежът се води от фамилия местни майстори, които привнасят тукашен колорит и развиват архитектурните идеи в по-скулптурен, пластичен вид и в полза на по-широките пространства. Всичко замира с началото на войните около Реформацията и строителството е завършено едва през 19 в.
Кулите на “Св. Вит” са връх в неговото развитие – и в пряк, и в преносен смисъл. Тесни вити стълби водят нагоре, покрай часовниковите механизми и камбаните, за да разкрият великолепни гледки към цяла Прага. Отвън са украсени с всички привични готически мотиви – цветя, розетки и, разбира се, гаргойли.
