След като видяхме грамадната катедрала на Прага отвън, време е да надникнем и вътре в нея.
Още в влизането в катедралата, размерът и височината й поразяват погледа. Строена през годините на разцвет на готиката, тя показва на едно място най-силните й страни – високи до небето сводове; стройни редици от тънки колони; няколко успоредни кораба, които са хем разделени, хем свързани; и най-вече много светлина, заливаща пространството от пода до тавана. Строгата ръка на първия архитект, френския възпитаник Матиас от Арас, личи навсякъде. Впрочем, неговият наследник, Петер Парлер, дава на храма уникален облик с употребата на двойни ребра по сводовете (вместо обичайните единични), които оттам насетне носят и неговото име.
Въпреки сериозното присъствие на барока в Прага през 17-18 в., катедралата на Св. Вит успява до голяма степен да запази облика си. Там, където той все пак е оставил отпечатъка си, това е сторил достатъчно ненатрапчиво, като успява да придаде на аскетичния и строг интериор по-жив и близък до нас облик.
Олтарът днес е напълно отворен и абсидата зад него образува общо пространство с главния неф, което позволява и на забележителните стъклописи от нея да бъдат видими от целия храм. Запазените ярки фрески в напречния кораб пък ни дават удивителен поглед как е изглеждал храмът преди 500-600 години: обсипан с ярки цветове, наставляващи посетителя с поредица църковни истории.
Като главен храм на града, “Св. Вит” е място с не едно и две погребения – от строги средновековни надгробия чак до разгърнатите композиции от преддверието на модерните времена.
