Погледнеш ли от Карловия мост към катедралата на св. Вит, веднага ти се иска да я видиш и отвътре. А след като веднъж си проникнал в стария град на Прага, как да не продължиш да се скиташ из уличките му?
Разположен на стръмен хълм край река Влтава, Храдчани е самото сърце на Прага. Именно тук градът е възникнал най-рано – на укрепено място с отличен обзор на всички страни. След множество преустройства през вековете, днес е нещо средно между дворец, крепост и град – с множество отделни постройки, част от които свързани помежду си; с високи стени и тесни улички между тях.
Най-отпред се издига изпозантната сграда на двореца – с многовековна история и не една промяна зад гърба си, той е като учебник по историята на града: от средновековните гербове и книги, тук-там запазени стенописи чк до бароковия разкош.
Поредица разкошни частни домове са пръснати из Храдчани, редувайки се с малки зелени градини. Особено внимание заслужава палатът на една от най-известните европейски благороднически фамилии, Лобковиц – 14 поколения принцове, меценати на самите Моцарт и Бетовен. Един от малкото частни музеи в града, той прави неизгладимо впечатление с отличната си уредба (за разлика от държавните такива), а екскурзията по него, макар и на запис, се води от сегашния глава на фамилията, принц Ярослав.
В края на платото, оформящо Храдчани, се намира прелестна малка уличка. “Златната уличка”, както я наричат, е била занаятчийска – с малки, схлупени къщурки, служиил едновременно за живеене и работа. Освен прелестите на материалното, там са видели бял свят и някои от най-чудатите рожби на духовното; в една такава къщичка веднага след Първата световна война се приютява странен тип с набола брада, то ли студен, то ли чиновник, по съвместителство – писател: Франц Кафка.
