Към края на всяка пролет от очите на бог Хапи се отронва сълза – толкова голяма, че изпълва великата река Нил и повлича всичко със себе си, водейки до нейния разлив. А никъде не е това зрелище толкова завладяващо, колкото при Асуан – на първия праг на Нил.
Древните египтяни гледат на реката от своята си страна и за тях последният праг е всъщност първи (нагоре по течението има още поне пет-шест). Именно първият праг обаче става за тях основен – дотук само стигат фелуките им, дотук най-често се простират и владенията им; нагоре са варварските земи на Нубия.
На границата на привичния им свят те построяват Асуан – търговски, военен и култов форпост.И докато Мемфис, Тива и Амарна се издигат и после западт, то Асуан си остава непоклатима константа; за голямото му значение говори фактът, че три хиляди години по-късно, по времето на Александър Велики, мястото все още процъфтява.
Ако надолу по течението си Нил има широки брегове и разливни тераси, то тук всичко се свива като в калейдоскоп: стръмни хълмове опасват реката, а тя криволичи между сипеите на тесни ждрела. Така се образуват множество острови; Елефантинският, например, пази един от древните ниломери (от който предават надолу сведения за започващия разлив), докато Филе става дом на последния построен египетски храмове, този на Изида.
В началото на XX в. се построява долният язовир, а в средата му – и огромният горен, като завинаги укротяват сълзите на Хапи. Без тях животът на Асуан става по-размерен и монотонен – по пък, казват, в тях сега необезпокоявани обитават поне по един крокодил на всеки 500 метра.
