Единственото, достигнало до нас от седемте чудеса на древния свят, и същевременно най-загадъчното и неразбираемо: пирамидите край Кайро. Някога те са били на километри навътре в пустинята; някога до тях е стигал цял канал от Нил и на платото на Гиза е имало пристанище. Днес… градът е буквално до тях и прозорците на съседните блокове гледат към пирамидите.
Внушителните грамади се приписват на фамилия фараони от Третата династия – Хуфу, брат му Хефрен и Менкаре – или поне така казва Херодот. Писмени сведения за това кой ги е построил всъщност и защо практически няма – пирамидите са голи и отвън, и отвътре. В Голямата пирамида е намерена миниатюрна фигурка с картуша на фараона Хуфу – единствен белег за евентуална негова връзка с нея (днес в Египетския музей в Кайро); отстрани на Сфинкса има надпис с картуша на Хефрен, но той е чак от Новото царство, т.е. хиляда и петстотин години след въпросната династия.
Дори да приемем, че пирамидите са гробници и че еволюцията им може да бъде проследена по разположението на погребалната камера (под земята при, предполагаемо, най-старите в Сакара, после на нивото на земята, до високо в пирамидата както е в Гиза), не са малко смущаващите въпроси, които нямат отговор. Как така щраусово яйце, намерено в гробвица в Нубия (днес в музея на Аусан), датирана от ок. 5-7 хил. пр. Хр., изобразява нещо, силно напомнящо карта та на Нил… с пирамидите на точното място? Двата наклонените “канала” на Голямата пирамида завършват с глухи тапи точно, където се променя видът на използвания камък – въможно ли е тя да е била “надстроена”? Пирамидата на Хефрен е малко по-малка и ниска от тази на Хуфу – нима не е искал да надмине брат си?
Поглед отгоре на Голямата пирамида показва, че всички блокове са завъртени на 10-15 градуса встрани; това почти сигурно се дължи на спираловидната рампа, която е използвана при строежа (съжалявам, ако досега сте си представяли извънземни с хеликоптери). Отвън пирамидите са били облицовани с ярко-бял варовик от района на Тура – съвестно разграбен през средните векове с изключение на “шапката” на пирамидата на Хефрен, където свличане на блоковете под нея я е направило непристъпна за демонтаж. Легендата за “златния” връх най-вероятно е плод на развихрена фантазия – при яркото египетско слънце, такова нещо би заслепило всеки, в чието полезрение попада пирамидата дори бегло.
Пирамидите са били ограбени (ако изобщо в тях е имало нещо) още в древността. Колкото и да изглеждат непристъпни, строителите им всъщност не са взели кой-знае какви мерки за защитата им; входът винаги е посредата на северната страна и не е сложно да бъде открит; дори коридорите да са били блокирани с гранитни блокове, те са били единици и не е било сложно да се заобиколят в мекия варовик.
Изкачването на Голямата пирамида би било прекрасно преживяване, но днес е забрнено (заради описаното свличане пирамидата на Хефрен не може да бъде изкачена по същия начин); все пак, с доза дързост и евентуално подкуп, това не е невъзможно – единият от четирите ръба е правилното място. Известният познавач на региона, Греъм Хенкок, разказва как изкачил пирамидата на Хеопс ок. 2000-ата г…. и открил на върха графити, оставени от неговия дядо – армейски капитан, квартирувал в Кайро през Първата световна война (съвпадениете е потвърдено от дневника на дядото, лаконично съобщаващ за въпросната дата: “Изкачих Голямата пирамида”).
Пирамидите не са сами – в съседство се намират музеят на Слънчевата барка, както и голям благороднически некропол, осигуряващи пълно потапяне в мистичния свят отпреди поне пет хилядолетия.
