Едно от чудните за съвременния (особено християнски) човек е колко еманципирано е било египетското общество преди 4,500 години. Не само жените са имали право на собственост и на развод (което са упражнявали достатъчно редовно), но са можели спокойно да заемат държавни длъжности. Дори висши държавни длъжности. Дори най-висшата. И Хатшепсут е сред най-ярките примери.
В съвременния език дори е трудно да съставим думата “фараонка”, но точно това се случва в Египет – в началото на Новото царство, в бляскавите години на Осемнадесетата династия, на престола се изкачва жена. Единствено дете на баша си, Тутмос I, тя поема трона и управлява като пълновластен фараон, докато нейният съпруг, официално титулован Тутмос II не е нищо повече от принц-консорт.
Когато напуская тоя свят на ок. 50-годишна възраст, тя ни завещава един от най-грандиозните погребални храмове в цял Египет. Досами Долината на царете, врязан в един пясъчно-розов хълм, той се издига на два внушителни етажа, към които води огромно парадно стълбище. На всеки от етажите колонади от статуи на господарката показват недвусмислено кой е владял Египет: тя е ту с бялата корона на Горен Египет, ту с червената на Долен Египет, ту с двете заедно. Погребалният храм е предназначен за отдаване на вечна почит на фараона след неговата кончина. Във вътрешните помещения (до които ще ви отворят достъп долар-два в ръката на услужливия пазач) има запазени чудесни стенописи, разказващи за живота на Хатшепсут, за нейния земен и небесен път.
Разбира се, по времето на фараоните матриархатът е отдавна забравен и след смъртта на Хатшепсут ревнивият ѝ доведен син, Тутмос III (считан с право за един от най-великите фараони), полага огромни усилия да заличи спомена за Хатшепсут. Помагат му времето и пясъците, докато едва през 20 в. храмът не е преоткрит и възстановен близо до оригиналния си блясък. Името на Хатшепсут пък остава завинаги в историята на една династия, в която тепърва предстои да се родят бляскави имена като Аменхотеп III, Ахенатен и – как без него? – Тутанкамон.
