Вярно е, че Египет си е чиста проба Страната на чудесата. Обаче също така е вярно, че за да ги стигнеш тия чудеса, трябва бая време да прекараш по палещото й слънце. Щото храм или гробница с климатик няма как – музей обаче има. А когато този музей е в Луксор и е построен почти наново преди броени години, Египет започва да изглежда далеч по-примамлив.
Пирамиди, фараони и всичко около тях неизбежно рисува в съзнанието ни бавно влачещ се керван с камили. В краен случай – също толкова бавно влачещ се керван от коли по единственото (достъпно за простосмъртни) шосе, дето минава през цялата страна. Ако кажа “музей” пък ще си помислите за онзи в Кайро – великолепен, но останал в родния си 19 в. – с прашни шкафове, избелели или липсващи надписи на произволна смесица от английски, френски или каквото там са говорели съответните куратори и пр. И, разбира се неработещи вентилатори тук-там.
На фона на този разказ, музеят на Луксор е като от друг свят. Или поне от друг континент. Както сте свикнали в Европа – просторно, прохладно, с приглушено, но добре акцентирно осветление, да ти е кеф да се разхождаш. И то наистина си е кеф – музеят е събрал веколепни образци от цялата история на района на някогашния гр. Тива (днешното Луксор би било неразбираемо за древните египтяни) – от Сакара на север до Ком Омбо на юг. Разбираемо, акцентът пада върху Новото царство, когато Долината на царете става основно място за погребения на египетския елит, а храмовете на Луксор и особено на Карнак се нареждат сред най-могъщите институции в държавата. Въпреки това, останалите по-ранни и по-късни епохи също са приятно застъпени, за да нарисуват една пълноцветна картина на пет хиляди години възход и разцвет.
