Осмата династия на Новото царство (или двадесетата в историята на Египет) става и последна в неговата история. Макар фараоните до един да носят варианти на името Рамзес, те са далеч от славния си прародител от предходната, XIX династия. Съответно, техните гробници не са нито най-пищните, нито най-големите – но пък стават идеален пример за изучаване особеностите на религиозния култ в края на техния fin de sicle.
Размес IV управлява едва 5-6 години и амбициозната му строителна програма не успява да се разгърне до мечтаните от него мащаби. Гробницата му обаче днес не само е една от отворените за посещение в Долината на царете край Луксор, но и една от онези, в които фотографирането е позволено.
Епохата на XX династия отстои на 2,000 години от създаването на обединен Египет и няколкостотин – от създаването на Новото царство; съответно, религиозният култ е старателно отработен и очаквано гробницата на владетеля предлага стриктно следване на канона. На входа стои задължителният огромен стенопис на фараона, приветстван от божеството-създател Атен. Стените на коридорите са разделени на три “етажа”, като всеки разказва отделна история; според предпочитанията на фараона са изобразяване фрагменти от различни култови книги, каквито в египетския епос има няколко десетки. Най-вътре се намира погребалната камера, представляваща свой отделен микрокосмос. Таванът й обикновено е посветен на богинята на звездното небе Нут, която обгръща целия свят и която подпомага, според силите си, слънчевия диск при изпълненото му с опасности пътешествие в долния свят от залеза към изгрева (в Новото царство слънчевият диск е традиционно свързван с двойното божество Амун-Ра).
Въпреки, че по времето на Рамзес IV Египет е преминал зенита си, царството има достатъчно ресурси и работата на каменоделците го показва – от високите, правилно разположен и сводове до внушителното количество текстове по стените (последното е показателно – десетките хиляди йероглифи не са рисувани, а издълбани в камъка, всеки един по отделно). Запазените ярки бои допълнително засилват впечатлението и чак при първото влизане на такова място разбираш напълно думите на Хауърд Картър, произнесени, макар, и в една съседна гробница: “Виждам великолепни неща”.
