“Човече, познай себе си и така ще познаеш боговете”. Тези думи повече от 3,000 години посрещат поклонниците, стигнали до единия от двата големи храма на град Уасет.
Уасет, на гръцки Тива, а по-късно Луксор (от арабското “ал-уксор”, т.е. “крепостите”), е най-големият ритуален комплекс на древен Египет. И ако в годините на Старото царство Долен Египет е безспорният център и на политическия, и на духовния живот на страната, то с течение на вековете религиозният фокус се измества на юг.
Там Уасет се оформя като безспорна домината в годините на Новото царство с два огромни храма, свързани с едно от най-впечатляващите архитектурни постижения на своето време – булевардът на сфинксовете. Широката алея е дълга почти 4 километра, като от двете й страни са плътно наредени почти хиляда (!) големи каменни сфинкса. Тя свързва двата храма и играе основна роля в летните религиозни тържества в тях.
И двата храма са посветени на култовата група, доминирали времето на Новото царство. Тогава своя зенит достига почитането на Амун – първоначално малко известно божество от Горен Египет, което постепенно бива отъждествено със Слънцето (Ра) и така придобива една двойнственост, осигурила му централно място в пантеона на епохата. Редом с него там е почитана още богинята-майка Мут и лунното божество Хонсу, които в един по-опростен контекст могат да се разглеждат като “семейство”.
Храмът се състои от няколко секции, отделени с чифт внушителни трапецовидни порти (наречени по-късно от гърците “пилони”), символизиращи хълмовете на хоризонта, между които изгрява слънцето. Пред главния вход на храма са се издигали два обелиска, по-малкият от които днес е на площад “Конкорд” в Париж. Обичайно всяка нова секция на храма е била добавяна от следващ фараон, желаещ да отбележи своето царуване. Различните секции съдържат отделни култови места, свързани тясно с египетската митология; едно от най-забележителните такива е хипостилът – същинска гора от колони с удебелени капители, символизиращи тръстиково поле в първичното тресавище, от което е възникнал светът.
Храмът на Луксор се е радвал на почит близо хиляда години след упадъка на Новото царство; за това говори дори само фактът, че Александър Македонски след завладяването на Египет е изобразен в храма с регалиите на фараон.
