“Като се дигнаха и дойдоха в Синайската пустиня, гдето и разпънаха шатрите си срещу планината. И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината.”
(Изход, 19:2-3)
Ето я. Планината, на която, казват, Моисей получил Божиите заповеди. В долината под него е манастирът “Св. Екатерина”, построен около пламтящия някога див храст, при който Моисей, казват, за първи път се изправил срещу Бог. На това място Старият Завет наднича изпод всеки камък.
В съвременния ни свят мястото е Джебел Муса, един от двата най-високи върха на Южен Синай (формално, макар и само с няколко метра, първенец е съседният връх Св. Екатерина). Върхът се стига лесно, за около три часа спокойно изкачване откъм манастира. Последната четвърт е може би най-предизвикателна, с ок. 500 стръмни скални стъпала, водещи към върха. Точно под него има малко планинско езерце, сполучливо наречено на св. Илия. Времето горе никога не е горещо (а нощите дори лятно време са студени), но където има вода, има и постоянен живот – малък заслон осигурява най-необходимото на поклонниците, дръзнали да се изкачат посред нощ, за да посрещнат изгрева на билото.
Със своите близо 2,500 метра, въхрът разкрива шеметни гледки към околните долини. Стръмните, изветрени ридове с дълбоко врязани каньони стават неописуемо красиви, започне ли слънцето да преваля над тях. В духа на мястото, на него има два параклиса – християнски и мюсюлмански. Православният е младичък, на стотина години, заменил овехтял предишен. Стилът му си е гръцки, какъвто впрочем е и манастирът.
Човек трудно се задържа горе много време. Вятърът там винаги брули безпощадно, а и предстоят часове слизане. На Синай може да съмва рано, но и мръква рано. Не му е било лесно на Моисей. И няма как да не се запиташ, а дали пък нямаше да е по-добре всичко разказано да беше истина.
