“А Моисей дойде на Божията планина Хорив. Ангел Господен му се яви в пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето, къпината гореше в огън, а не изгаряше.” (“Изход”, гл. 3)
Манастирът “Св. Екатерина” на Синайския полуостров със сигурност е място на чудеса – не само библейски, но и ръкотворни. Издига се в дъното на тясна долина между голите зъбери на два дълги хребета, завършващи с двата най-висока върха в цялата планина. И ако първото чудо тук са градините, превърнали червената пустиня в зелено и прохладно място, то историята веднага поднася и второ – този манастир е най-старият съществуващ на света, обитаван без прекъсване вече 1,700 години.
Монашеството възниква още в първите години на християнство и бързо се разпространява от днешен Египет на север, стигайки и до Синай. Суровата природа създава подходяща среда за всеки инок, решил да загърби материалния свят. Света Елена, майката на император Константин, основава тук първото постоянно убежище през 330 г., когато в полите на днешния връх Джебел Муса е открит и горящият храст на Моисей; чудотворното пренасяне на нетленните останки на св. Екатерина от Александрия до Синай и последвалото им откриване на съседния планински връх Джебел Катрин през 9 в. дава нов тласък на отшелничеството и разпространява славата на тукашната обител из целия християнски свят.
Съществено развитие настъпва с разцвета на Византийската империя, която през 6 в. управлява цялото източно средиземноморие. Юстиниан оставя след себе си не едно и две великолепни творения (от грандиозната “Св. София” през стилната “Св. Ирина” до интимната им семейна църква), като сред най-значимите се нарежда и манастирът в Синай. Именно императорът издига яките му стени, които са непокътнати и днес, цели 1,400 години по-късно. Осигурява му и защита (нещо твърде важно в размирните времена) – ако се вярва на една местна легенда, за целта той преселва цяло племе от… Тракия; дали едно от петте местни бедуински племена наистина са наши роднини, може би някое генетично изследване ще покаже.
Настъпването на исляма през 7 в. е тежък момент за християнството; манастирът обаче се ползва със закрила благодарение на нарочна грамота, изготвена лично от пророка Мохамед (днес в библиотеката има само средновековен препис от нея; оригиналът бива пренесен на “отговорно пазене” в Цариград). Впрочем, за всеки случай, на територията на манастира през 11 в. издигат и малка джамия. Тъй или инак, светата обител запазва своята цялост и неприкосновеност, а в красивата манастирска църква и днес се намират останките на св. Екатерина – които поклонниците (но не и туристите) могат да видят на обедната молитва (по традиция и до ден-днешен се служи на гръцки език).
В късното средновековие започнатата още от византийските императори традиция за щедри дарения на манастира достига особен размах. Най-много се отличава Руската империя, с чието развитие и замогване даровете стават все по-големи и скъпи; влиянието на русите стига дотам, че през 19 в. те са вече неофициален покровител на “Св. Екатерина”. Впрочем, прекрасният манастирски музей пази и един чудесен сребърен кръст, изработен в София през 17 в. В колекцията му се намират и няколко забележителни образци на ранновизантийска иконографика с невероятна красота и реализъм – по-скоро присъщи на късноегипетската портретна традиция от 1-2 в., отколкото на каноничната православна иконопис. Освен музей, манастирът притежава и изключителна библиотека; именно в нея в средата на 19 в. е открит (и изнесен по почти криминален начин) един от най-старите запазени преписи на книги от Стария и Новия Завет, Codex Sinaticus, датиран от средата на на 4 в.
А в един ъгъл на манастирския двор и днес расте един голям и бодлив храст. Светите отци казват, бил пряк наследник на оня същия, зърнат от Моисей в един прекрасен ден преди ок. 3,500 години…
