Може ли да има градини в пустинята? Истински, не мираж?
Манастирът “Света Екатерина” се намира на място, което трудно ще наречеш дружелюбно. В сърцето на Синайската пустиня – място голо, безводно, горещо през лятото и хладно през зимата, без никаква растителност или живот – освен хората, дошли тук преди почти две хиляди години и обитаващи оттогава без прекъсване най-стария действащ манастир на света.
Но дори най-отдаденият отшелник има нужда от храна. Щателно събираната вода от оскъдните валежи е позволила на монасите да превърнат парче земя с ронлива, червеникава пръст в невероятна градина – както за храна, така и за радост на очите.
Какво отглеждат монасите? Разбира се, най-вече култури, които понасят добре топлото и сухо време. На първо място, маслини – няколко редици стари дървета. До тях, също естествено, лози. Не липсват и субтропически плодове – нарове, например, както и – малко неочаквано – кайсии.
За да е приятно прекарването в градините, не са забравени и цветята. Макар да е самото начало на май, вече с пълна сила цъфтят рози и мушката. Компания им прави розмаринът, който тук достига размерите на малки дръвчета.
Накрая, бива ли градина без пазач? Но понеже тук няма много.много от какво да се пази градината, за длъжността са се цанили къмто половин дузина местни котки.
