Ако има идеално място човек да се наслади на Прованс, това трябва да е Арл: достатъчно голям, за да е град с много история и достатъчно малък, за да не я взема твърде насериозно; на брега на голяма и удобна река (Рон), но далеч от ветровитото Средиземно море; далеч от туристическия Авиньон и индустриалния Марсей, но близо до зелените хълмове и лозя.
И ако повечето “стари” места из Южна Европа гордо водят началото си от римско време, Арл и тук е едни гърди напред (или, ако гледаме хронологично, назад): макар и доста далеч от Гърция и дори скрит навътре от морето, колонисти явно са стигнали тук достатъчно отдавна, за да се появи в града прекрасен гръцки амфитеатър. Една немалка част от него е добре запазена и все още съвестно изпълнява предназначението си, макар и леко принизено до втората по големина сцена на града. А коя е първата? Гърците може да са дошли първи, но римляните са си знаели работата и Арл е едно от малкото места, където един до друг са оцелели античен театър и внушителна римска арена.
Арл обаче не си е почивал на лаврите две хиляди години в очакване да дойдат туристите от 21 век. Близостта на папския Авиньон си е казала думата и в града се намира една прекрасна средновековна църква, у която най-впечатляваща е отлично съхранената, макар и неголяма, готическа фасада. Вътре, разбира се, барокът си е казал думата, но ахването при вида на храма остава дълго да ехти в главите на посетителя.
Освен забележителните си старини, Арл с удоволствие предлага на своите гости най-доброто от Прованс – много слънце, голяма и красива река, и, не на последно място, закачливите южняшки вина, които, лишени от тежкарските тежнения на съседния Шатньоф-дьо-пап, градът поднася с лежерен провинциален чар.
