Местните хора наричали могъщата крепост, издигаща се над Каркасон, с простичкото La Cité (“градът”). Средновековният град обаче съвсем не е простичък, напротив – зад мощните двойни крепостни стени той си имал напълно отделен, вътрешен замък.
И ако Каркасон е най-добре запазеният цял средновековен град (благодарение на усилията на един от първите съвременни реставратори, Йожен Виоле-льо-Дук, през 19 в.), то неговият замък спокойно може да претендира за един от най-добре запазените големи средновековни замъци.
Верен на истинската си цел – да бъде непревземаемо военно укрепление – той впечатлява с двете си големи порти. И ако едната, издигаща над стръмната част на хълма, е по-лесна за отбрана, то втората, откъм по-полегатата част, е същинско произведение на военното строителство. Най-напред ни посреща внушителен барбикан с подемен мост. Зад него е оставена открита площ, подходяща за групова отбрана, след което следва нова тясна порта с две огромни кули. От двете й страни тръгва собствена каменна стена, опасваща замъка, която на всеки 20-30 метра има отбранителна кула (да, конусовидните им “шапчици” не са оригинални, но така е видял нещата Виоле-льо-Дук, пък и чарът, който придават, е несравним). И тъй като кулите са били строени по различни времена от различни архитекти, почти няма една да прилича на друга – кръгли, полукръгли, квадратни и какви ли не още.
Отвътре замъкът ни показва както военната си страна (с големи оръдия и каменни гюлета, плюс много въоръжение от епохата), така и гражданската – със запазени стенописи, готическа резба по камък, колонади и капители, все малки радости за спокойните, мирни дни. Кой-знае колко не е стигнало до нас, но запазените чудни образци загатват за пищната украса на замъка, контролирал навремето един от важните търговски пътища в Окситания – от Средиземно море към Атлантическия океан.
