Когато човек говори за средновековие, обикновено се изисква доста фантазия, за да изникнат на равната поляна замъци, кули, рицари, коне… има едно място обаче, където фантазията може да си почива – защото всичко си е там. И замъкът. И крепостните стени. И катедралата вътре. Цял средновековен град, ширнал се на километри както е бил преди повече от 5 века. Добре дошли в Каркасон.
Крепостта и градът са неотделими, за което красноречиво говори и нейното име – La Cite. И макар да е бил известен още в зенита на славата си, Каркасон днес е може би най-забележителният средновековен град – просто защото е единственият и най-големият, запазен в първозданната си пълнота.
Каркасон възниква в средната част на Окситания, посредата на най-удобния търговски път, свързващ Средиземно море (при устието на Рон) с Атлантическия океан (през долното течение на Гарон). Пътят не е от най-лесните и въпреки това алтернатива няма – на юг са Пиринеите, на север – протяжните Черни възвишения на Централна Франция; в тясната седловина между тях е кацнал Каркасон. И макар градът никога да не стига размерите на Ним или Тулуз (намиращи се в двата края на търговския път), той остава важен междинен пункт за охрана и контрол на пътя. Толкова важен, че за опазването му е построен цял град-крепост.
Каркасон запазва важната си роля столетия наред, чак до построяването на Canal du Midi през 18 в. Това, ведно със спокойната политическа обстановка (Оксинатия отдавна вече е част от Франция) води до постепенния упадък на града. Красотата на мощните му крепости обаче, заедно с удивителното място – градът заема цял хълм – му спечелват приятели, сред които и основателят на френската реставрационна наука, Виоле льо Ду, който изиграва съществена роля в запазването на града – толкова съществена, че можем да му простим коничните “шапки” на крепостните кули (негова възстаноска, която обаче няма много общо с реалността).
Освен огромната площ (над 5 километра крепостни стени, опасващи целия хълм), сред най-впечатляващите особености на Каркасон са напълно запазените двойни стени и голямото разстояние между тях – достатъчно, за да се води истинска битка от хиляди войници. Не по-малко интересни са рововете, подвижните мостове, барбиканът и какво ли още не – истинска средновековна приказка, стигнала до наши дни.
