На пръв поглед, Каркасон е неголям град нейде в западната част на някогашната Окситания, кажи-рeчи посредата между Тулуз и Нарбон. Дори минаващият наблизо Canal du Midi не е успял да разпали пламъка на едно по-бурно развитие: големите градове са били твърде близо от двете му страни. На втори поглед обаче сънливият Каркасон, освен необичайното си име, има зад гърба си много история – дори повече, отколкото дори би искал да си припомня.
Макар мястото да е обитавано още от неолитни времена, сегашното селище възнищва преди поне петнадесет века в средата на неголямо плато, разделящо северните подстъпи на Пиринеите от обширния полупланински Massif Central. И тогава, а и днес, през него минава най-лесният сухоземен път между северното Средиземноморие и Атлантика.
През 13 в. градът изиграва съществена роля в Албигойския кръстоносен поход, след като жителите му – изповядващи основно катарската форма на християнство – са прогонени от града, а имуществото им – заграбено. Превърнат в граничен град между Франция и Арагон, той се сдобива с внушителни фортификационни съоръжения, оцелели – за радост – и до днес.
Със скорото разширяването на Франция на югоизток (до река Рон) градът губи стимула си за развитие и дори прокарването край него на най-големия европейски плавателен канал през 18 в. – Canal du Midi – не успява да го направи толкова проспериращ, колкото са по-големите му съседи, Тулуз и Нарбон.
Днешен Каркасон е запазил основните си черти на средновековен град, включително поне две внушителни църкви от готическия период. Очарованието му допълват още тесните му улички, редица параклиси и огромният старинен мост. Всички те, разбира се, бледнеят пред основното му съкровище – напълно запазената средновековна крепост La Cite, най-голямата от този вид в Европа… толкова голяма, че си заслужава напълно отделен разказ.