Малък скалист остров в устието на неголяма река край Ла Манш за 1,200 години се превръща ту в убежище на монаси-отшелници, ту в заможно абатство, ту в затвор, ту в кулинарен бисер, за да стане най-накрая едно от най-красивите кътчета на Европа. Огромните над 15 м приливи (прииждащи по равния бряг, според Юго, “по-бързо от галопиращ кон”), високите още толкова крепостни стени, тишината на абатството и прочутия омлет на мама Пулар могат да бъдат обходени за половин час… или за цял живот.