Когато стъпва за пръв път в Рен-льо-Шато, абат Беранже Сониер заварва порутена, пуста църква. За няколко десетилетия тя се превръща в един от най-непривичните християнски храмове.
Една от конспиративните теории около абата гласи, че при ремонт на църквата той открил в нея старинни документи с огромна ценност, които му помогнали бързо да забогатее. И макар това вероятно да е измислица, преобразяването на църквата е съвсем реално. Отвън тя продължава е малка тухлена базилика, спретната, но с нищо незабележимо… докато не пристъпите към тъмния й вход.
На първо място, тя е вероятно единствената такава, посветена на Мария Магдалена. Впрочем, това не е случайно – абатът явно имал сериозен интерес към личността й (кулата във вилата му в съседство се нарича “Магдала”), който на свой ред може да отразява един от двата любопитни старинния култове, разпространени в Южна Франция – този към Мария от Магдала (другият е към Черната Мадона).
Вътре в храма необичайните неща продължават. От двете страни на олтара имаме фигури на мъж и жена, всяка с дете на ръка. Обичайно бихме видели в тях Иосиф и Дева Мария… но тук фигурите са доста красноречиви – дали това не са Иисус и Мария Магдалена? С техните деца?!
Към това се добавят още няколко нетипични композиции, като демонът при входната врата или уж традиционни сюжети, но странно променени спрямо познатия ни канон.
Каквито и тайни да е имал, абат Сониер ги отнася в гроба си, последван от верната си гувернантка (или любовница, макар това да е без значение). Малкият храм обаче остава, а с него и редица неотговорени въпроси, само първият от които е, защо Католическата църква позволява съществуването на такова нетрадиционно място в нейното лоно…