В центъра на Тулуз се издига една необичайна църква. Посветена на малко познатия местен св. Сернен (Сатурнин – един от “галските апостоли”, покръстили земите северно от Пиринеите през 3 в.), тя съчетава дълга история с множество архитектурни изненади.
Базиликата води началото си от 11 в., когато е построена в романски стил (като далечна братовчедка на катедралата в Сантяго де Компостела). Тя обаче не е първата – абатството на Сен Сернен води началото си още откъм 4 в. Дебелите стени и пестеливата украса (сведена почти само до двата тимпана) свидетелстват за нелеките години на раждането й; липсата на декоративна фасада само допълва странно-мрачното й присъствие. Друга забележителна особеност е нейната кула; обикновено кулата (или кулите) се издигат при фасадата, а в пресечницата на надлъжния и напречния кораб се оформя купол. При “Сен Сернен” обаче купол няма, а на негово място се издига кула. Големият й размер, кулата в трансепта и тухленият градеж (видим от вътрешните колони, подобно на огромната катедрала на съседния Алби) всъщност отдалечават храма от класическата базилика.
Отвътре базиликата предлага високи сводове със заоблени арки, оформящи основния и двата странични нефа. Част от оригиналната вътрешна декорация (вкл. стенописи) е запазена, въпреки множеството преустройства през години. Привличат вниманието, например, сдвоените вътрешни прозорци с подковообразни арки – характерен елемент за една друга, съседна религия.
При олтара се издига бароков балдахин – спомен от богатите години преди Френската революция. В олтара се намира и украсеният саркофаг на Сен Сернен, като в църквата е запазен и поне още един ранно-християнски саркофаг.
Под църквата намираме интересна крипта, в която се съхраняват различни храмови реликви. Сред тях правят впечатление няколко чудесни екземпляра романска/готическа култова скулптура от оцветено дърво.