Градовете, разположени на източния морски бряг, имат нечестно предимство пред онези на западния: много повече са желаещите да гледат красив залез, отколкото красив изгрев. И след като Батуми е на правилното място, как да не се възползва от него?
Още повече, че – така удобно – над града се извисяват поредица хълмове от предкавказките хребети. И понеже удобството на туриста е над всичко, от центъра на града към един от тях води въжена линия. За успеха на начинанието говори най-добре опашката, която се извива час и повече преди залеза. Пътуването с лифта над покривите на града, а сетне и над зелените гори край него е отличен hors d’oeuvre към основното ястие. Пътуване, впрочем, което съвсем не е кратко – почти 15 минути са нужни за достигането на заветната цел. Тя обаче напълно оправдава очакванията: на иначе незастроеното било се намира внушителна наблюдателна площадка, обърната към морето. Край нея, очаквано, ресторант и магазинчета за сувенири – край които, също очаквано, повечето туристи минават транзит.
На ръба на близките планини гледката очарова: от едната страна, малката равина около Батуми е като на тепсия; от другата, притъмнелите вече чукари създават драматичен декор на предстощия спектакъл. Главният герой не закъснява и величественото спускане към морето започва, придружено от множество възгласи и щракане на фотоапарати. Макар капризното Черно море не винаги да предлага ясно небе, пурпурните отблясъци дори през разкъсаните облаци се помнят задълго.
Независимо дали тук, в Батуми, в Ия на Санторини или където и да било другаде, красивият залез си остава жадуван завършек на всеки един прекрасен морски ден.
