Огромна плажна ивица, но покрита с камъчета вместо пясък. Топъл морски климат и стръмни планини наблизо, но дъжд почти всеки ден. Горди местни жители, които мразят руснаците, но обичат парите им. Ярки спомени от belle epoque, избледняващи под блякъса на nouveau riche кич. Добре дошли в Батуми.
На брега на Черно море, където някога аргонавтите слезли в Колхида и намерили легендарното златно руно, днес се издига Батуми – перлата на грузинската ривиера. Живял дълги години в сянката на останалия в размирната Абхазия град Сухуми, Батуми се опитва за години да навакса пропуснатото за десетилетия – с всичките позволени и непозволени грешки на растежа.
Дългата над 5 километра (!) плажна ивица е плътно застроена на няколко линии с модерни, но унило изглеждащи многоетажни сгради. На фона на техните 20-30 етажа построеното в “Слънчев бряг” прилича направо на провинция. Грузинците съвсем не са толкова богати – но руснаците са. И докато Крим дори в проруските години на Украйна трудно можеше да предложи такъв размах, то сега единственият останал достъпен безвизов курорт на повече или по-малко южно море привлича де що има новобогаташи от Путинова Русия. Местните се мръщят вътрешно, но западните туристи не бързат натам, а пък парите не миришат – затова в Батуми шансът да чуете реч, различна от руска, клони към абсолютната нула.
Скоростното мащабно строителство очаквано води до разностилие и кич; въпреки това, Батуми може да се похвали с половин дузина небостъргачи, вкл. по един изцяло на “Шератън” и “Радисън” (нашето море – с нито един). Което не може да се направи само с пари, се получава с добавяне на малко местен чар – и тесните улички, окичени с чадъри, и с приятни малки склуптури, разпръснати тук и там.
И ако първата среща с Батуми не изглежда чак толкова впечатряваща, почакайте да чуете какво следва: огромна крайморска променада с прочутите Нино и Али; не един, а цели два танцуващи фонтана; делфинариум; огромен ботанически парк и още…
