Недалеч от Тбилиси, нагоре по течението на р. Мктвари при вливането в нея на р. Арагви се намира един от най-старите и най-важни манастири за духовната история на Грузия – “Светицховели”.
Люлка на хирстиянството в Грузия, той е за местните същото, което е “Ечмиадзин” за съседите им от Армения. И ако приликите дори само във външния вид и строителните техники не са една и две, то не бива да забравяме, че Грузинската църква спада към лоното на православните църкви, докато Арменската апостолическа църква – не. С течение на времето това е обосновало и съществени различия в църковния ритуал и вътрешното устройство на храмовете.
Зараждането на манастира е свързано с легенда за св. Нино – основополагаща фигура в грузинския християнски пантеон. Според нея, при стоителството на първата църква през 4 в. работниците все не успявали да изправят огромния дървен стълб, който щял да бъде централна опора на храма; тогава, след молитвите на св. Нино, ангели се спуснали от небето и изправили стълба. Век по-късно основният храм е построен наново, вече от камък, а сегашната църква датира от ок. 1,000 години.
“Светицховели” представлява добре укрепен манастир, около който е възникнало днешното градче Мцхета. Градежът на стените разкрива видимо сходство с начина, по който се строи по същото време и в съседна Армения – редуващи се слоеве от неголеми камъни и тънки тухли във формация “рибя кост” (осигуряваща по-добра сеизмична устойчивост – важен фактор в района на Кавказ). Доколкото стените осигуряват носещата способност на постройката, те са дебели, с тесни вертикални прозорци-прорези. Типично за региона, жилищните сгради са издигнати по сходна техника, след което са облицовани с гладко издялан пясъчник. Декорациите отвън са пестеливи и на моменти изглеждат малко разпилени – възможно, плод на множество преустройства и постепенна загуба на памет за възникването им.
