Хачапури? Хинкали? Ркацители? Широка усмивка, силен глас, разтворени обятия (“Откога те чакаме!”) – това е Тбилиси. А, и пълна маса… и пълни чаши. Без петродоларите на Азербайджан и без руските субсидии на Армения, Грузия – и Тбилиси – напук на времето и пространството крачат уверено в 21 век.
А пътят им никак не е кратък. Още римляните оценили топлите минерални извори в района и така на картата на света се повил Тбилиси (букв. “топъл извор”). Макар да не е останало много от оная епоха, тук-там из центъра се срещат римски развалини.
Тбилиси е издигнат на удобно място – там, където няколко стръмни хълма притискат от двете страни река Мктвари, образувайки естествен портал. И днес високите хълмове доминират пейзажа на града, отдавна “усвоил” и втория бряг на реката. На билото на един от тях се издига крепостта “Нарикала”, на съседния – увеселителен парк с местната телевизионна кула (задължително преливаща нощем в различни цветове).
Реката, впрочем, и сега си е естествена доминанта в градската среда. От едната й страна – старата част на града, от другата – чисто нов голям парк, който още сякаш търси модерния си облик под вещата ръка на чуждоземни архитекти.. Между двете – ярък пешеходен мост, симфония от стъкло и бягащи светлини (все пак сме на Кавказ). При липсата на ясно изразен “център” или голям площад, паркът постепенно иззема неговата роля – оттук тръгва удобен лифт към крепостта над града, оттук се виждат чисто новият президентски дворец със стъкленото “яйце” на покрива (може пък някой ден да бъде счетено за шедьовър на архитектурата, а-ла “зелката” над Албертината във Виена).
Липсата на голям централен площад (ако не броим този със златния архангел Михаил) не пречи на града да покаже достойни архитектурни образци, съчетали европейски неокласицизъм с неизбежните източни влияния; Операта, художествената галерия и още поредица подобни изпъстрят широките булеварди на новия център. Горещите лета пък искат своето и градът изобилства от фонтани.
А когато слънцето се скрие, миризмата на автомобилни гуми и напечен асфалт естествено се сменя с уханията на местната – учудващо месна – кухня. В топлия и влажен климат грузинците отдават предпочитанието си на плодовете пред зеленчуците, което не им пречи масите всяка вечер да преливат от изкушения. Хачапури, хинкали, ркацители…
