Тази пещера е толкова дълбока, че векове наред е била смятана за бездънна. Дъно все пак има, но при стотиците метри височина на чукара, природата има накъде да се развихри. Накратко: маймуните са си маймуни, но е възмутително да отидеш до Гибралтар и да не се спуснеш в невероятната пещера на Архангел Михаил.
Пещерата се намира в северния край на огромната скала, представляваща полуострова. От върха й се открива гледка чак до Северна Африка; надолу пък има стотици метри спускане из лабиринт от тунели във варовиковата скала.
В началото нещата изглеждат лесни: голямата първа зала е с такива размери, че в нея е построен истински амфитеатър и се изнасят концерти. За разлика от други места (като напимер, недалечната Нерха), тук не се притесняват явно от микроби и ярко осветяват вътрешността на пещерата – при това в различни, непрестанно сменящи се цветове.
Нататък следват големи и малки галерии, спускащи се къде плавно, къде стръмно надолу. Първите няколкостотин метра са достъпни за обикновени туристи; проходите постепенно отвеждат към хоризонтален тунел, изризащ под нивото на входа. За подготвените (и за търсещите по-силни усещания), спелеолози организират един-два път иседмично спускания с придружител в долната, необлагородена част на пещерата; нужно е обаче предварително записване. С него или без, ако случайно попаднете в Гибралтар (не, че човек попада там случайно), не пропускайте пещерата на Архангел Михаил.
