Ако има едно нещо, за което всички християнски деноминации да са съгласни, то сигурно е, че най-голямата им светиня е църквата на Божи гроб в Иерусалим. Но само дотам.
Сегашният храм е построен след като кръстоносците превземат града в края на 11 в. Преди това на мястото е имало по-малък параклис, който е бил вграден в днешната църква и носи гръцкото име Кукувлия. А още преди него, по времето на първото арабско завоевание през 6-7 в., храмът е бил от отворен тип, с колонади от двете страни, подобен на римските храмове. (Именно тогава там се е пазела и чашата на Христос, която западната култура по-късно ще нарече Светия Граал… и която Салах ад-Дин ще прати в Испания като дар, а морски пирати насмалко ще погубят… но това е, всъщност, съвсем друга история.)
За ве хилядолетия мястото на и около храма е претъпряло множество метаморфози. Голгота е била хълм край града… но днес мястото е в самия град и изобщо не прилича да е на хълм. Това е така, защото векове строителство са заличили релефа и видимият днес няма много общо с онзи от преди две хиляди години.
Мястото на Голгота днес е отбелязано на втория етаж на храма… но защо именно там? Защото първоначално наистина е имало скала и възвишение, но с годините те са били премахнати (веднъж от римляните, които след еврейското въстание на Бар Кохба от 2 в. буквално изравняват града със земята и втори път от Константин, който строи първата църква на това място – разбира се, в римски стил – без много-много да го е грижа да пази историческите артефакти). След построяването на днешната църква от вече нищо не е напомняло за оригиналната Голгота, затова параклисът на разпятието е поставен на втория етаж на храма.
Не на последно място, четири евангелия учат, че Христос е положен в пещера… а днес в Кукувлията има прост каменен олтар? И къде е пещерата? Тя също станала жертва на ревностното строителство на Константин. Пещерата е била буквално изровена до основи, а от нея е останал единствено варовиковият постамент, на който е било положено тялото на Иисус – и който днес е облицованият в мрамор олтар на Кукувлията. (След като тя прекара кажи-речи сто години, опакована в железен екзоскелет, за да не се срути, преди 5-6 години най-сетне учени убедиха настоятелството и направиха основен ремонт, като върнаха първоначалния ѝ вид; при това за кратко беше отворен и мраморния олтар, под който наистина има гладък варовиков постамент.)
Макар повечето посетители да се ограничават само до Кукувлията и параклиса на Голгота, църквата всъщност е много по-голяма; заради множеството преустройства тя дори вече надопобява малко лабиринт. Само при големия православен олтар и още на едно-две места може човек да зърне горните етажи и да оцени истинските размери на храма. Зад Кукувлията има малка тясна стълба, която при желание (съчетано със смелост, фенерчета и готовност да се понесат крясъците на някое отче) може да се използва за достъп до горните два етажа.
Много и интересна история има не само в храма, но и под него. Поне два пълни етажа се намират под земята – използвайки частично още съществували пещери в мекия варовик. В една от тях, гласи преданието, императрица Елена намира останките от кръста Господен. Подземията днес са отворени и в тях и са оборудвани няколко прекрасни паракиса, както и са налични забележителни хилядолетни стенописи. Учудващо малка част от потока поклонници и туристи знаят за тях и им обръщат внимание.
Спомняйки си първото изречение, човек би допуснал, че църквата на Божи гроб е място на християнската идилия и хармония. За жалост, нещата са доста по-човешки – в лошия смисъл на думата. Гърци, арменци и францисканци са основните деноминации, служещи в храма, които ревностно си делят всяка педя от него и нерядко стигат до ръкопашен бой. Прочутата стълба на фасадата, която стои там вече почти 200 години, е ярък пример за невъзможността всички заедно да се договорят за каквото и да било – дори за това кога, как и кой да прибере стълба, забравена от един работник преди два века. Още по-фрапиращо е да научиш, че поради безкрайните раздори между християните вече почти хиляда години (от времето на Салах ад-Дин през 12 в.) ключовете от храма се държат от две… мюсюлмански фамилии; именно те всяка вечер залостват портите му по залез слънце и ги отварят по изгрев. Воистину, неведоми са пътищата Господни.
