Ayasofya, Ἁγία Σοφία, “Света София”… храмът на мъдростта в Констнтинопол, бижуто на Юстиниян, най-голямата постройка от времето на пирамидите насам чак до времето на Айфеловата кула, ненадмината нито от Синан (въпреки силното му желание Сюлеймание да е по-голяма), нито от строителите на Синята джамия… Огромна каменна грамада, която отвън не може да се обхване с поглед, а отвътре погледът ти се рее чак до небето и хоризонта.
Устояла близо 1,700 години напук на земетресенията, тя остава образец за катедрално строителство в православния свят и до ден-днешен: забележителният пръстен от прозорци под купола и не по-малко забележителната каскада от полукуполи, стичащи се като водопад по фасадата, може да бъде видяна възпроизведена на стотици, ако не хиляди места – от големи визайнтийски църкви та чак до “Свети Александър Невски”.
Прав е бил Юстиниян (не византиец, впрочем, нито грък, а син на обикновен тракиец), когато в коледното утро на 537 г. възкликнал пред портите й: “Соломоне, надминах те!”
