Каляри е главният град на Сарденя, внушителен по големина остров (почти колкото Сичилия) на запад от Ботуша. Макар преди две хилядолетия да е бил житницата на Римската империя, островът никога не е бил особено богат. Отдалечен от материка, той рядко е бил обект на интерес от страна на силните на деня и по-често е пребивавал в състава на някоя от многобройните средновековни държави по-скоро по навик, отколкото по заслуги. По тази причина островът е запазил доста самобитни черти – от загадъчните древни строители на каменните селища (нураги) до съхранения местен език.
С удобния си, обширен залив и равнините наоколо, Каляри отдавна си е спечелил мястото на най-голямо селище на острова. Дори днес обаче то наброява едва 150,000 души – следствие от силната емиграция през бедните години след Втората световна война. С възраждането на италианския юг (с когото Сарденя е свързана повече исторически, отколкото географски) пред 80-те години, островът преоткрива очарованието си на запазено късче автентичен рустикален свят и започва да го предоставя на туристите с широка усмивка. Каляри като негов главен град става и едно от най-посещаваните места.
Центърът на града се е сместил някакси между обширната марина и високия, стръмен хълм на местната крепост. Тесни улички с тук-там някой булевард, малки магазини, навеси по прозорците срещу силното средиземноморско слънце, избелели фасади и паваж – Каляри днес е еклектична смесица от старо и ново, фриволно експериментиращо със себе си без притеснението на обременената с традиции и очаквания Стара Европа. Разходата из него предлага не толкова грандиозни гледки, колкото вглеждане в детайла и потапяне в разтеглените от жегата мигове, изтъкали едно типично южняшко градче.
