След като се разходихме из чаровния Орвието и обиколихме забележителната му катедрала със спиращия дъха зрелищна фасада, дойде време да надникнем и вътре в нея.
При хилядите църкви и църквички, пръснати из цяла Италия, човек може лесно да не забележи очевидното: само единици от тях датират от времето преди Ренесанса – времето, в което на север от Алпите триумфално шества готическият стил. Катедралата на Орвието е сред малкото запазени образци от предренесансово църковно сторителство на Ботуша, при това с характерни именно за готиката черти.
Разбира се, Възраждането и барокът са наложили своя отпечатък дори тук – но въпреки това, храмът е съхранил не само основните си черти, но и по-голямата част от автентичния си облик.
Трикорабна базилика с кръстообразна форма, катедралата отдалеч разкрива готическите си корени. Интериорът прави силно впечатление с тухления си (както в Алби) градеж, подчертан от двуцветните колони. Запазени са голямо количество от оригиналните стенописи, в които личат белезите на централна Италия отпреди Ренесанса. Същевременно, някои от тях правят силно впечатление с “фламандските” си лица – нещо твърде рядко там, подсказващо влиянието и вноса на христянско изкуство в една страна, която само век по-късно ще се превърне в негов основен износител за цяла Европа. И наистина, Възраждането е ясно видимо във фреските по напречния кораб, които силно напомнят на стила, познат от Рафаел и Папските покои във Ватикана. Макар катедралата да няма зрелищен купол, в пандантифите при пресичането на основния и напречния кораб, както и в някои странични параклиси можем да срещнем и по-късни мотиви от времето на маниеризма и барока; техният брой обаче не е голям и, волно или неволно, спецификата им е достатъчно приглушена, за да не създава визуален разнобой, а напротив, умело да подчертае приемствеността на стиловете и похватите.
