Всички идват на Camposanto заради кривата кула, но всъщност най-голямата постройка там е съвсем друга – катедралата на Пиза.
Ако вече сте били из Тоскана, катедралата създава усещане за дежавю. От една страна, облицовката й с бял камък и хоризонтални зелени ивици няма как да не ви напомни за Santa Maria del fiore във Флоренция. От друга, като погледнете фасадата й откъм баптисерия, тя няма как да не ви се стори… леко килната. Всичко обаче си има обяснение.
Всъщност, катедралата на Пиза не е копие – тя е оригиналът. Благодарение на разположението си на море, Пиза пръв от градовете на Тоскана се замогва през средновековието и още през 12 в. надминава по блясък Флоренция, Сиена и даже Болоня. Именно тук е ражда стилът, който ще спре триумфалното нахлуване на готиката отвъд Алпите. А що се касае до наклона… ми в Пиза ако не ти е наклонено нещото, за нищо не става. Теренът на Кампосанто е податлив и въпреки, че катедралата оказва по-ниско налягане спрямо кулата, почвата под нея също е поддала с годините и храмът днес е леко усукан – впрочем, една забележимо спрямо знаменитата си камбанария.
Тукашната “Санта Мария” впечатлява с изящна фасада с два реда колони, метални порти с барелефи и красива резба по камък около главния от трите входа. Задължителните за епохата мозайки са налични в трите фронтона. Вътре гора от римски арки разделя централния кораб от двата странични и поддържа втория етаж; той е построен само над основния неф и така неговите прозорци осигуряват много светлина, с която горната му част направо сияе на фона на тъмния и приглушен долен етаж – каква по-хубава метафора за света около нас и небесното царство? Ренесансът и по-късно барокът са оставили, естествено, своя отпечатък – но от първозданния интериор са оцелели впечатляващи неща като невероятния каменен амвон, покрит отгоре додолу с резба и въздигнат на седем колони.